Теория на превода за студенти, изучаващи италиански език

ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО ТЕОРИЯ НА ПРЕВОДА ЗА СТУДЕНТИ,

ИЗУЧАВАЩИ ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК

АНОТАЦИЯ

Лекционният курс по теория на превода се чете на български език, като се въвеждат термини на италиански език, и е разработен за студенти от II курс БЕИт. и III курс ПЛАИт. Курсът включва 15 часа лекции и завършва с изпит, който представлява писмен отговор на 3 конкретни теоретични въпроса и превод на кратък свързан текст (12-15 изречения) от италиански на български език с определяне на стилистическите особености на жанра и типа текст и описание на преводаческите подходи и трансформации. Крайната оценка се формира от двата компонента – теоретичната част и превода.

Курсът разглежда въпросите на общата и частната теория на превода и представя превода като вид междуезиково и междукултурно посредничество.

Целта на курса е да запознае студентите с основите на преводаческата теория и практика, да даде кратка характеристика на особеностите на преводаческата дейност и да определи основните понятия и категории. Представени са общите за всички видове превод закономерности, както и конкретните особености при превод от италиански на български език и, съответно, от български на италиански.

Акцентът е поставен върху текстологичния подход към превода, в границите на който се разглеждат особеностите на комуникативната еквивалентност и прагматическата адаптация.

В рамките на общата теория на превода се разглеждат функционалните видове превод, изучава се типология на текста, определя се динамичното взаимодействие между понятията еквивалентност и адекватност на превода.

В рамките на частната теория на превода е направена системна съпоставка на двата езика и са показани принципите за осъществяване на преводаческия процес. Важна част от тях са трансформационните модели, които се онагледяват и кометират по време на семинарните занятия.

Целта на този курс е, след овладяване на теоретичната база, студентите успешно да се справят със задачите, възникващи при практическия превод. Формирането на преводачески стратегии и умения включва:

 

  • представа за историческата еволюция на преводаческата дейност;
  • разбиране на превода като вид междуезиково посредничество;
  • познаване на теоретичните основи и умения за боравене с базовите понятия и категории на дисциплината;
  • създаване на представа за особеностите на преводаческата дейност;
  • създаване на трайни умения за многокомпонентен анализ на изходния текст;
  • разбиране на теоретическата и практическа значимост на текстологичния подход към превода;
  • представа за връзката между понятията еквивалентност и адекватност на превода;
  • усвояване на закономерните съответствия и трансформационните модели, характерни за двойката български – италиански език;
  • умения на практика да се прилагат усвоените теоретични знания.

 

КОНСПЕКТ

 

1. Възникване и развитие на теорията на превода. Връзка с другите хуманитарни науки.

2. Предмет и задачи. Преводът като процес и резултат. Преводът като вид междукултурна комуникация.

3. Видове превод според дейността на преводача. Специфика на устния превод.

4. Ситуативен модел на Кетфорд.

5. Класификация на К. Райс.

6. Преводът като безкраен семиозис – Ч. Пиърс и У.Еко. Семантико-семиотичен модел на Бархударов.

7. Еквивалентност и адекватност. Нива на еквивалентност по Комисаров.

8. Теория на закономерните съответствия на Рецкер.

9. Преводачески подходи и видове трансформации.

10. Жанрово-типологическа характеристика на преводните текстове. Особености на превода на художествена проза и поезия. Превод на публицистика.

11. Особености на техническия, научния, научно-популярния и административния преводен текст.

12. Отношения текст-метатекст по А.Попович. Критерии за оценка на превода.

13. Превод на безеквивалентна лексика и реалии. Антропоними и топоними. Абревиатури.

14. Подходи при превода на фразеология.

15. False friends. Принципи за предаване на чужди думи, жаргон, диалектизми и архаизми.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Бархударов, Л.С., Язык и перевод, М., 1975.

Васева, Ив., Теория и практика перевода, “Наука и изкуство”, С., 1982.

Васева, Ив., Стилистика на превода, “Наука и изкуство”, С., 1988.

Изкуството на превода, сб., София, т.1 – 1976, т.2 – 1977, т.3 – 1978.

Комиссаров В.Н., Общая теория перевода, Учебное пособие, М., 1999.

Ликоманова, И., Преводът между теорията и практиката, София, 2002.

Stefano Arduini, Ubaldo Stecconi, Manuale di traduzione, Teorie e figure professionali, Roma, 2008.

Bassnett S., A.Lefevre, Translation, History and Culture, London, 1990.

Bassnett, S., La traduzione. Teorie e pratica. Bompiani,1993.

Baker M., In Other Words: A Coursebook on Translation, Routledge,1992.

Bell R., Translating and Translation: Theory and practice, London, 1991.

EcoU., Dire quasi la stessa cosa. Esperienze di traduzione. Bompiani, 2010.

Eco U., Mouse Or Rat? : Translation as Negotiation, Phoenix, 2003.

Gentzler E., Contemporary Translation Theories, London, Routledge, 1993.

Gutt E.-A., Translation and Relevance, B&B, Oxford, 1991.

Hewson L., Redefining Translation. The variation approach, ed. by Hewson L., J.Martin, London, 1991.

Newmark, P., La traduzione: problemi e metodi, Garzanti, 1988.

Nida E., Towards a Science of Translating, Leiden 1964.

Nida E., Taber J., The Theory and Practice of Translation, Brill, Leóden 1969.

Savory T., The Art of Translation, Boston, 1968.

Scarpa, F., La traduzione specializzata, Ulrico Hoepli, 2001.

Steiner G., After Babel: Aspects of Language and Translation, OUP, Oxford, 1998.

Toury G. Descriptive Translation Studies and Beyond Amsterdam, Benjamins, 1995, ISBN 90-272-1606-1.

Venuti L., The Translator’s Invisibility, 1995.

 

 

Разработил: гл.ас. д-р Наталия Христова