Практически курс по руски език

ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО РУСКИ ЕЗИК

СПЕЦИАЛНОСТ: БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И РУСКИ ЕЗИК (РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ)

  I курс II курс III курс IV курс
 

Семестър

 

 

I

 

II

 

III

 

IV

 

V

 

VI

 

VII

 

VIII

 

Общ хорариум

 

 

90 ч.

 

105 ч.

 

105 ч.

 

75 ч.

 

105 ч.

 

105 ч.

 

75 ч.

 

75 ч.

 

            АНОТАЦИЯ

Комлексният Курс по практически руски език е единство от условно обособени компоненти, специализирани в преподаването на отделните езикови и речеви аспекти  (разбиране, говорене, писане).

Поаспектното обучение е приемник на Интензивния уводен курс по руски език (І семестър на І курс), целящ да постигне близко общо ниво (А1) на студентите, преобладаващата част от които са начинаещи в изучаването на руски език.

Присъствието по курсове и семестри на част от аспектите и редът на стартирането им са в съответствие с входното ниво на студентите: практическа фонетика – І курс, превод от руски на български – ІІ курс, превод от български на руски – ІІІ и ІV курс.

Останалите  аспекти съпътстват обучението по практически език до края му – граматика, лексика, писмени упражнения.

Разпределението в програмите на всеки аспект осигурява постъпателното подаване на езиковия материал..

Крайната цел на Курса по практически руски език е постигане на нива (според приетите от Съвета на Европа Единни европейски критерии за познанията по езици), както следва:

 

РАЗБИРАНЕ (слушане и четене) – С1

ГОВОРЕНЕ (участие в разговор – В2; самостоятелно устно изложение – С1)

ПИСАНЕ – С1

Междинните нива в постигането на крайната цел, както и описание на конкретните умения и компетенции са представени отделно за всеки курс от 4-годишното обучение в образователна степен бакалавър.

 

Очаквани поетапни нива на езикова компетентност

на студентите от І до ІV курс на образователната степен Бакалавър

(за специалностите Руска филология, Български език и руски език, Руски език и западен език, Приложна лингвистика (два чужди езика – руски като втори чужд), Лингвистика с маркетинг (английски език и руски език с маркетинг)

(според приетите от Съвета на Европа

Единни европейски критерии за познанията по езици)

 

І. Очаквани нива в края на обучението по руски език в І курс:

1. РАЗБИРАНЕ

Слушане (А2) – Могат да разбират най-често употребявани думи и изрази, свързани с предоставяне на най-обща информация (за описание на възраст и външност, за семейството, образованието; за покупки, близко обкръжение, работа). Могат да схващат същественото в кратки и по същата тематика текстове (обяви и съобщения).

Четене (А2)  – Могат да четат кратки и съвсем прости обучаващи и общи текстове. Могат да откриват точно определена и предвидима информация в често срещани текстове, като реклами, проспекти, менюта и разписания. Могат да разбират кратки и стандартни лични писма.

2. ГОВОРЕНЕ

Участие в разговор (А1) – Могат да общуват по прост начин и в тематично стеснен контекст, при условие, че събеседникът е готов да повтори или по-бавно да преформулира казаното и да им помогне да изразят това, което се опитват да кажат. Могат да задават елементарни въпроси и да отговарят на най-прости въпроси по познати теми или за това, от което имат непосредствена нужда.

Самостоятелно устно изложение (А2) – Могат да използват набор от изречения или изрази, за да дадат информация за себе си, да опишат с прости думи семейството си и други хора, условията си на живот, образованието си и настоящата си и предходна професионална дейност.

3. ПИСАНЕ

(А2) – Могат да пишат кратки и лесни бележки и съобщения. Могат да напишат просто лично писмо, например, за да изразят благодарност на някого.

 

ІІ. Очаквани нива в края на обучението по руски език във ІІ курс:

1. РАЗБИРАНЕ

Слушане В1 – Могат да разбират съществените моменти, когато се използва ясен и стандартен език и става дума за познати теми, свързани с работата, училището, университета, свободното време, бита и околната среда. Могат да схванат най-основното от различни радио- и телевизионни предавания за актуални събития или теми, които са им познати или ги интересуват, когато се говори бавно и отчетливо.

Четене В1 – Могат да разбират текстове, написани предимно на стандартен език или отнасящи се до всекидневието и работата. Могат да разбират описания на събития, изразяване на чувства и пожелания в лични писма.

2. ГОВОРЕНЕ

Участие в разговор А2 – Могат да общуват при изпълнението на лесни и обичайни задачи, които изискват само лесен и пряк обмен на информация по познати теми и дейности. Могат да участват с кратки реплики, дори и да не разбират достатъчно, за да водят като цяло последователен разговор.

Самостоятелно устно изложение В1 – Могат да се изразяват по прост начин, за да разкажат преживявания и събития, надеждите или целите си. Могат накратко да посочат причини и да дадат обяснение за мненията или намеренията си. Могат да разкажат в общи линии случка, книга или филм и да изразят отношението си.

3. ПИСАНЕ

В1 – Могат да напишат лесен свързан текст по теми, които са им познати или ги интересуват лично. Могат да пишат лични писма, за да опишат преживени случки и впечатления.

 

ІІІ. Очаквани нива в края на обучението по руски език в ІІІ курс:

1. РАЗБИРАНЕ

Слушане В2 – Могат да разбират популярен  текст с широка тематика, сравнително дълга лекция или слово и да следят чужда аргументация, ако темата им е относително позната. Могат да разбират във висок процент и без много затруднения телевизионни предавания и филми.

Четене В2 – Могат да четат публицистични текстове, критични текстове по специалността си, статии и доклади по съвременни теми, в които авторите изразяват особено отношение или гледна точка. Могат да разбират съвременен художествен текст в проза.

2. ГОВОРЕНЕ

Участие в разговор В1 – Могат да се справят с повечето ситуации, в които биха се оказали в страна, където се говори руски език. Могат да участват без предварителна подготовка в разговори по теми, които са им познати, лично ги интересуват или се отнасят до всекидневието (напр. семейство, свободно време, работа, пътуване, актуални събития, стандартни битови, лични и социални проблеми).

Самостоятелно устно изложение В2 – Могат да се изразяват ясно и относително подробно по широк кръг от теми, които съответстват на подготовката и интересите им. Могат да развият гледната си точка по актуален въпрос и да обяснят предимствата и недостатъците на различни възможности или тези.

3. ПИСАНЕ

В2 – Могат да пишат ясни и подробни текстове по широк кръг от теми, които съответстват на техните познания, обкръжение и интереси. Могат да напишат есе или доклад, като предават информация или излагат причини „за” или „против” дадено мнение. Могат да пишат писма, като подчертават смисъла, който лично придават на събития и преживени случки.

 

ІV. Очаквани нива в края на обучението по руски език в ІV курс:

1. РАЗБИРАНЕ

Слушане С1 – Могат да разбират дълга реч, дори когато не е ясно структурирана и логическите връзки не винаги са ясно назовани, възприемат на слух специализирани лекции, включително и на гост лектори или при студентски обмен в чужда страна, разбират естествената разговорна реч на връстниците си, носители на руски език. Могат да разбират телевизионни предавания и филми без много усилия.

Четене С1 – Могат да разбират дълги и сложни нехудожествени и художествени текстове и да преценяват стилистичните им особености. Могат да разбират специализирани статии, литературни творби и технически инструкции, дори когато не са свързани с тяхната сфера на дейност.

2. ГОВОРЕНЕ

Участие в разговор В2 – Могат да общуват с известна непринуденост и лекота, които им позволяват нормален контакт с автентичен носител на езика. Могат да участват активно в разговор по познати теми, да представят и защитават мнението си.

Самостоятелно устно изложение С1 – Могат да правят ясни и подробни описания по сложни въпроси, като включват свързани с тях странични теми, да обосноват собствена позиция, да изразяват естетически вкус, да обсъждат обществени проблеми, материали от масмедиите и произведения на изкуството, да ситуират стилистично изказването си по подходящ начин.

3. ПИСАНЕ

С1 – Могат да създават ясен и добре структуриран текст и да представят гледната си точка. Могат да пишат по сложни теми в писмо, есе или доклад, като подчертават съществените за тях моменти. Могат да изберат съобразен с ответната страна стил.

 

ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО РУСКИ ЕЗИК

(съдържание на изпита, критерии за оценка)

 

Семестриалният изпит по руски език е писмен и устен и се провежда в края на всяка учебна година. До устен изпит се допускат само студентите, издържали успешно писмения изпит (с минимална оценка 3.00).

Крайната оценка по практически руски език се формира като средноаритметично от писмения и устния изпит и се закръгля в полза на студента.

Писменият изпит за студентите от І курс (редовно и задочно обучение) продължава 3 астрономически часа и се състои от три компонента:

а) диктовка с обем приблизително 100 думи. Текстът се оценява със слаб 2 при допуснати 12 грешки (граматични и ортографични – в рамките на изучавания в първи курс материал);

б) лексико-граматичен тест върху изучавания по учебен план материал по практически руски език. Тестът се смята за издържан, ако студентът се е справил успешно с 50 процента от включените в него задачи;

в) четене с разбиране на непознат текст на руски език с обем приблизително 300 думи. Текстът е тематично обвързан с изучавания по лексика материал; към съдържанието му са формулирани две задачи, установяващи нивото на разбиране, и една творческа задача, която предполага и проверява стартови умения за създаване на кратък текст и изразяване на отношение по конкретна проблематика. Компонетът се оценява със слаба оценка при допуснати 50 % грешни отговори на първите две задачи и несправяне (съдържателно и езиково) с творческото задание

Писменият изпит се смята за издържан единствено в случай, че студентът е получил положителна оценка на лексико-граматичния тест (минимум среден 3.00).

Устният изпит проверява пълнотата и задълбочеността на овладяване на учебния материал по аспектите (лексика, практическа граматика, практическа фонетика, аналитично и домашно четене).

 

Писменият изпит за студентите от ІІ курс продължава 3 астрономически часа и включва:

а) диктовка с обем приблизително 150 думи. На диктовката се пише слаба оценка при допуснати 12 грешки (граматични, ортографични, лексикални);

б) превод от руски на български език на (адаптиран) откъс от художествено произведение. Обемът на текста е приблизително 15 стандартни реда. Слаба оценка се поставя при допуснати 12 грешки (лексикални, граматични, стилистични). При превод от руски на български за грешка се смята: всяко сгрешено значение на частите на речта, както и объркване на едни части на речта с други; всяко сгрешено глаголно време, лице или число; всяко неправилно съгласуване по род/число; неправилното разбиране и свободната интерпретация на устойчиви изрази и фразеология; многократни повторения и инверсии.

в) слушане с разбиране на непознат текст. Текстът за слушане е с обем 250 думи и е тематично обвързан с изучавания материал по лексика в І и ІІ курс; към съдържанието му са формулирани две задачи, установяващи нивото на разбиране, и една творческа задача, която проверява уменията за създаване на текст и изразяване на отношение по конкретна проблематика. Текстът се чете 2 пъти. Първия път се прослушва изцяло, като студентите не пишат. Между първото и второто четене се прави пауза от 5 минути за запознаване с въпросите към текста. Компонетът се оценява със слаба оценка при допуснати 50 % грешни отговори на задачите за разбиране и несправяне (съдържателно и езиково) с творческото задание.

Устният изпит проверява знанията на студентите по граматика, лексика и развитие на речта, както и придобитите от тях умения за превод на текстове от руски на български език (върху разработения през учебната година материал). Проверява се и самостоятелната работа на студентите върху книгата за домашно четене.

 

Писменият изпит за студентите от ІІІ курс продължава 4 часа и се състои от следните компоненти:

а) диктовка на текст с обем 200 думи. На диктовката се пише слаба оценка при допуснати 12 грешки.

б) превод от български на руски език на (адаптиран) откъс от художествено произведение. Обемът на текста е приблизително 15 стандартни реда. На превода се пише слаба оценка при допуснати 12 грешки. При превод от български на руски за грешка се смята: неправилен правопис на дадена словоформа; всяка неточно смислово преведена дума; всеки сгрешен предлог и всяко сгрешено падежно окончание; всяка сгрешена глаголна форма – окончание за лице или число, време, вид на глагола или инфинитив, причастие; всяко неправилно съгласуване по род/число; неправилната употреба на местоимения, наречия или съюзи и съюзни думи; неправилното предаване или буквален превод на устойчиви изрази и фразеология; многократни повторения.

в) преразказ на руски текст с обем приблизително 300 думи. Проверява се коректното предаване на съдържанието на текста и неговия стил. Преразказът се оценява със слаба оценка при допуснати 14 грешки (езикови, стилистични и съдържателни).  За пълнота и оригинална интерпретация студентът може да получи бонификация до 1 единица.

Устният изпит проверява знанията на студентите по граматика, лексика и развитие на речта, както и придобитите умения за превод на текстове от български на руски език върху материала, разработен през учебната година. Проверява се и самостоятелната работа на студентите върху книгата за домашно четене.

 

Писменият изпит за студентите от ІV курс продължава 4 часа и се състои от следните компоненти:

а) диктовка на текст с обем 200 думи. На диктовката се пише слаба оценка при допуснати 12 грешки.

б) превод от български на руски език на (адаптиран) откъс от художествено произведение. Обемът на текста за превод е 15 стандартни реда. На превода се пише слаба оценка при допуснати 12 грешки. При превод от български на руски за грешка се смята: неправилен правопис на дадена словоформа; всяка неточно смислово преведена дума; всеки сгрешен предлог и всяко сгрешено падежно окончание; всяка сгрешена глаголна форма – окончание за лице или число, време, вид на глагола или инфинитив, причастие; всяко неправилно съгласуване по род/число; неправилната употреба на местоимения, наречия или съюзи и съюзни думи; неправилното предаване или буквален превод на устойчиви изрази и фразеология; многократни повторения.

в) есе. Есеистичната тема предполага разработка на проблемен нравствено-етичен или философски въпрос. Всички студенти пишат по еднаква тема, изтеглена от предлагани три теми за избор – вариантите на темите са различни от задаваните през семестъра. Формулировката е свързана с изучавания по лексика материал в съответния и предходните курсове и цели проверка на цялостното владеене на руски език, на способността на студентите да създават свързан текст и излагат собствено отношение към конкретна проблематика. Минималният обем на есето е 1 страница голям формат.

Есето се оценява със слаба оценка при допуснати 14 грешки (лексикални, граматични, стилистични), както и в случаите, когато съдържанието му не съответства на темата. За задълбоченост и пълнота при разгръщане на темата, за оригиналност на интерпретацията и богатство на езиковите средства студентът може да получи бонификация до 1 единица.

Устният изпит проверява знанията на студентите по граматика, лексика и развитие на речта, както и придобитите умения за превод на текстове от български на руски език върху материала, разработен през учебната година. Проверява се и самостоятелната работа на студентите върху книгата за домашно четене.

 

В рамките на всяка учебна година студентите работят самостоятелно върху книга за домашно четене (за предпочитане – от руски автор), която представят на устния изпит по практически курс по руски език. Обемът на текста, който трябва да обработят студентите от съответния курс е:

Първи курс: 50 страници (от книга, предложена от преподавателя и задължителна за всички студенти);

Втори курс: 60 страници;

Трети курс: 70 страници;

Четвърти курс: 80 страници.

 

Студентите изготвят речник, в който се представя:

а) семантизация на лексикалните единици според някой от тълковните речници на руския език (Словарь С.И.Ожегова; С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова Толковый словарь русского языка; Академические словари русского языка и др.), като се посочват граматичните и стилистични особености на думите, както и примери за тяхната многозначност и съчетаемост; студентите от I курс дават само преводни еквиваленти на лексикалните единици.

б) българските еквиваленти на думите и фразеологичните словосъчетания.

Речникът се представя на преподавателя в деня на устния изпит по практически руски език. Изпитът върху книгата за домашно четене проверява овладяването на посочените в речника лексикални единици и умението на студентите да превеждат художествен текст от руски на български език (в рамките на изпита студентите превеждат устно посочен от преподавателя откъс от представената от тях книга).

 

За всеки курс (по отделните аспекти) се определят конкретните критерии за допускане до семестриален изпит по практически руски език.

При установяване на (опит за) преписване изпитът като цяло се смята за компрометиран и работата се анулира.

При установяване на явно преписани една от друга работи се анулират всички такива.

 

 

ПРОГРАМИ ПО АСПЕКТИ ЗА ПЪЛНИЯ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ:

 

I. ПРОГРАМА

НА ИНТЕНЗИВЕН УВОДЕН КУРС ПО РУСКИ ЕЗИК

 

АНОТАЦИЯ

Уводният курс е предназначен за студенти без познания по руски език и цели те да овладеят граматичните форми и конструкции, отразяващи основните закономерности на системата на руския език; навиците на елементарната устна разговорна реч чрез структурно-речеви модели; уменията да четат и възпроизвеждат адптиран текст с общоупотребителна лексика.

Уводният курс се провежда в рамките на първия семестър на обучението.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

  1. Знакомство, имя, профессия. Род существительного, личные местоимения, именительный падеж.
  2. Моя семья. Множественное число существительного, посессивные конструкции, 1 и 2 спряжение глаголов.
  3. Погода и климат. Предложный падеж, числительные, прошедшее время глагола.
  4. Мой день. Предложный падеж, наречия времени.
  5. Ваш город, магазины. Прилагательные и наречия, указательные местоимения.
  6. Языки и страны. Неопределенно-личные конструкции, предложный падеж личных местоимений.
  7. Дом и квартира. Предложный падеж прилагательных и притяжательных местоимений.
  8. Культура и отдых. Возвратные глаголы, глаголы мочь и уметь, местоимение свой.
  9. Транспорт и путешествие. Глаголы движения. Винительный падеж.
  10. Кухня, ресторан. Родительный падеж существительных и прилагательных.
  11. Вид глагола, глаголы и выражение времени.
  12. День рождения. Дательный падеж существительных, прилагательных и местоимений.
  13. Телефон. Императивные конструкции.
  14. Биография. Творительный падеж существительных, прилагательных и местоимений.

 

ЛИТЕРАТУРА

Антонова В.Е., Нахабина М.М., Сафронова М.В., Толстых А.А. Аудиокнига «Дорога в Россию. Учебник русского языка. Элементарный уровень. СПб. «Златоуст», Москва, ЦМО МГУ, 2010.

Антонова В.Е., Нахабина М.М., Сафронова М.В., Толстых А.А. Дорога в Россию. Учебник русского языка. Ч. 1 (Элементарный уровень). СПб. «Златоуст», Москва, ЦМО МГУ, 2008.

Антонова В.Е., Нахабина М.М., Толстых А.А. Дорога в Россию. Учебник русского языка. Ч. 3 (Первый уровень). СПб. «Златоуст», Москва, ЦМО МГУ, 2006.

Антонова В.Е., Нахабина М.М., Толстых А.А. Дорога в Россию. Учебник русского языка. Ч. 2 (Базовый уровень). СПб. «Златоуст», Москва, ЦМО МГУ, 2004.

Будильцева М.Б., Царева Н.Ю. Начало: Элементарный курс русского языка для иностранцев: Учебник. Киев: Издательство Российского Университета дружбы народов, 2006.

Иванова Э.И., Медведева С.В., Алёшичева Н.Н., Богомолова И.А. Наше время: Учебник русского языка для иностранцев (Элементарный уровень):
2011.

Московкин Л.В., Сильвина Л.В. Русский язык: Элементарный курс для иностранных студентов: Ч. 1 и 2 (2 книги), СПб.: СМИО Пресс, 2000.

Парахина М.Ф., Стасенко О.А., Бушманова И.А. Русский язык. Элементарный. Киев: Вища школа, 1984.

Чернышов С.И. Поехали!: Русский язык для взрослых. Начальный курс. – 5-е изд.- СПб.: «Златоуст», 2007.

Миллер Л.В., Политова Л.В., Рыбакова И.Я. Жили-были … 28 уроков русского языка для начинающих. (учебник и рабочая тетрадь) 4-е изд. СПб. «Златоуст», 2003

Миллер Л.В., Политова Л.В. Жили-были … 12 уроков русского языка. Базовый уровень. (учебник и рабочая тетрадь) Варшава, 2009

Овсиенко Ю.Г. Русский язык для начинающих (для говорящих на английском языке) 12-е изд., испр. Москва «Русский язык», 2005

Овсиенко Ю.Г. Русский язык Кн. 2 (средний этап обучения) Москва «Русский язык», 2005

Журавлева Л.С., Шипицо Л.В., Нахабина М.М., Протасова Т.Н., Галеева М.М. Практический курс русского языка. Учебник для начинающих. Москва ЦМО МГУ, 2002

 

II. ПРОГРАМА

ПО ПРАКТИЧЕСКА ФОНЕТИКА И ИНТОНАЦИЯ

АНОТАЦИЯ

Цел на курса по практическа фонетика на руския език е овладяване на руския език от гледна точка на произношението и интонирането на звучащата реч, което е свързано с правилната постановка на органите на речта при артикулацията на звуковете в руския език, които се различават от съответствията им в българския език, с произношението на комбинация от звукове в различни фонетични позиции, с разделянето на устната реч на отрязъци, усвояването на основните типове интонационни конструкции, създаване на умения и навици за аудиране и разбиране на руската реч в съдържателен план, което включва нейните денотативни, емоционални, експресивни и модални аспекти, а така също изразяване мисли в устна форма. Провежда се коректировъчна работа на ниво звук, дума, словосъчетание, фраза. Използват се разнообразни по трудност и характер упражнения.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

  1. Артикуляционный аппарат. Звуковые цепи речи. Интонация речи.
  2. Звук и буква.
  3. Ударный гласный [э]. Фразы и синтагмы.
  4. Ударный гласный [ы]. Слово – носитель интонационного центра.
  5. Ударный гласный [о]. Финальная интонация повествовательного предложения.
  6. Безударный гласный на месте графем а, о. Ответы на вопросы.
  7. Безударный гласный на месте графемы е. Деление фраз на синтагмы.
  8. Безударный гласный на месте графемы ы. Вопросительная интонация.
  9. Палатализованные согласные [п’], [б’], [м’], [ф’], [в’], [с’], [з’], [н’]. Интонация вопросительного предложения с вопросительным словом.
  10. Палатализованный согласный [р’]. Интонация вопросительного предложения без вопросительного слова.
  11. Палатализованный согласный [л’]. Интонация вопросительного предложения без вопросительного слова.
  12. Палатализованный согласный [ч’]. Интонация неполных вопросительных предложений, начинающихся  сопостовительным союзом а.
  13. Палатализованный согласный [ш’:]. Сопоставление трех типов интонации вопросительных предложений.
  14. Звуковое сочетание [ш’ч’]. Интонация несобственно вопросительного предложения с частицей ли.
  15. Палатализованные согласные [т’д’]. Двусинтагменные повествовательные предложения.
  16. Согласный [j]. Интонационный центр в неконечных синтагмах повествовательного предложения.
  17. Твердые шипящие [ш], [ ж]. Сопоставление интонационного центра неконечных синтагм повествовательного предложения в русском и болгарском языках.
  18. Долгие твердые [ш:] и [ж:] на месте комбинации согласных. Интонационные варианты неконечных синтагм.
  19. Твердый согласный [ц]. Первый интонационный вариант оформления неконечных синтагм.
  20. Звуки [ц] и [ц:] на месте комбинации согласных. Второй интонационный вариант оформления неконечных синтагм.
  21. Комбинация звуков ”н + [т’], [д’], [н’], [ч’], [ш’:]”. Сопоставление первого и второго интонационных вариантов.
  22. Сочетание “звонкий согласный + гласный или сонорный” на стыке предлога и знаменательного слова. Интонационный центр в неконечных синтагмах, в конце которых стоит словосочетание “определение + определяемое” или “определяемое + несогласованное определение”.
  23. Сочетание “глухой согласный + в” на стыке служебного и знаменательного слова. Интонационный центр в неконечных синтагмах, в конце которых стоит словосочетание “сказуемое + обстоятельство или дополнение”.
  24. Сочетание “твердый согласный + и” на стыке служебного и знаменательного слова. Неконечные синтагмы, представленные причастным или деепричастным оборотами.
  25. Буквенные сочетания ст, зт, сд, зд перед и, е, я, ю, ь. Неконечные синтагмы, в состав которых входит сочетание “обстоятельство + сказуемое”.
  26. Конечные сочетания “шумный согласный + сонорный” и начальные “сонорный + шумный согласный”. Вариант нисходящей интонации обращения. ИК – 5.
  27. Буквенные сочетания  гк, гч, чт, чн. Вариант нисходящей интонации приложения. ИК – 6.
  28. Непроизносимые согласные в четырехбуквенных сочетаниях. Вариант нисходящей интонации причастных и деепричастных оборотов. ИК – 7.
  29. Трудные для артикуляции сочетания и чередования твердых и мягких согласных. Вариант нисходящей интонации перечисления.
  30. Сопоставление всех типов интонационных конструкций русского языка.

 

ЛИТЕРАТУРА

Аванесов, Р. Русское литературное произношение. М., 1972.

Антонова, Д. Фонетика и интонация. М., 1988.

Брызгунова, Е. Звуки и интонация русской речи. М., 1981.

Василенко Е., Ламм, Э. Мы учимся слушать, понимать и говорить по-русски. М., 1975.

Георгиева М., Попова, М. Русская фонетика и интонация. София, 1974.

Лебедева, Ю. Звуки, ударение, интонация, любое издание.

Лебедева, Ю. Методика преподавания русского произношения болгарам, любое издание.

Муханов, И. Интонация в практике русской диалогической речи.

Попов, К. Типичные для болгар трудности в русском языке. С., 1982.

Русская грамматика. М., АН СССР, т.1, 1982.

 

III. ПРОГРАМА ПО ЛЕКСИКА

 

АНОТАЦИЯ

Целта на обучението по руски език е придобиване от студентите на навици и умения във всички видове речева дейност (участие в разговор, аудиране, четене, писане), всестранно изучаване на езика като функционираща система.

Обучението по лексика заема важно място в комплексното овладяване на езика и организацията му е насочена към усвояване на основната лексика като средство за комуникация, към придобиване на лексикална компетенция. В основата на поднасяне на лексиката лежи тематичната организация на материала (на студентите се предлагат лексикални минимуми по определените учебни теми, като се отделят групи от лексикални единици за активно и пасивно усвояване). Представянето на лексиката в система (с отчитане на парадигматичните, деривационни и синтагматични отношения), корекцията и изграждането на активен речник, базиран върху широк контекст (в това число езика на художествената и специалната литература, а така също и езика на публицистиката, разговорно-битовата и официално-деловата сфери на общуване) съставляват спецификата и съдържанието на лексикалния аспект на занятията по практически руски език.

Комуникативните цели на обучението предопределят работата върху разширяване на възможностите за словоупотреби чрез изпълнение на разнообразни лексико-граматични, речеви и ситуативни упражнения; работа над индивидуални творчески задачи; гледане и коментар на руски документални и игрални филми; участие в дискусии на актуални теми.

След приключване на всяка основна лексикална тема задължително се провежда контролен тест.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

I курс

1. Знакомство. Формулы речевого этикета.  Национальная принадлежность и профессия. Выражение возраста.

2. Дом. Квартира.

3. Семья. Родственные отношения.

 

II курс

1. Образование. Учеба в школе, в вузе. Библиотека. Книга.

2. Человек: внешность, характер и темперамент. Одежда. Обувь.

3. Еда. Питание. Предприятия общественного питания.

4. Время, часы, календарь.

 

            III курс

1. Времена года. Погода, климат.

2. Транспорт. Путешествие. Гостиница. Таможня.

3. Природа: растительный и животный мир, земная поверхность, рельеф, экология.

 

IV курс

  1. 1.      Спорт.
  2. 2.      Здравоохранение.
  3. 3.      Средства коммуникации –  телефон, мобильные средства коммуникации, периодическая печать, радио и телевидение, электронные массмедиа, интернет и социальные сети.
  4. 4.      Искусство – музыка, музыкально-сценические искусства, театр, кино, изобразительное искусство, скульптура, прикладное искусство.

ЛИТЕРАТУРА                                  

Акишина А.А., Акишина Т.Е. Эмоции и мнения. Выражение чувств в русском языке. Пособие по развитию русской речной речи. „Русский язык”, Москва, 2006.

Андрейчина К., Спасова Р. Век живи, век учись (333 русские пословицы и поговорки). С., 1992.

Губиева И.Г., Яцеленко В.А. 50 русских текстов. Книга для чтения нарусском языке для иностранцев. „Русский язык”, Москва, 2008.

Жабоклицкая И.И. Российские праздники: история и современность. Учебное пособие по русскому языку для иностранных учащихся. „Русский язык”, Москва, 2008.

Кузова М., Чобанова Р. Слово.Ру 1. Русский язык. Лексический курс для студентов-русистов, Часть І. Издателство „Контекст”, Пловдив, 2010.

Кузова М., Чобанова Р. Слово.Ру 2.  Русский язык. Лексический курс для студентов-русистов, Часть ІІ. Издателство „Контекст”, Пловдив, 2010.

Курлова И.В. Начинаем читать по-русски. Пособие по чтению для иностранцев, начинающих изучать русский язык. „Русский язык”, Москва, 2008.

Чернышов С. Поехали! Русский язык для взрослых. Начальный курс. „Златоуст”, Санкт-Петербург, 2007.

 

РЕЧНИЦИ

Даль В. Толковый словарь живого великорусского языка. М., 1956 и др. издания.

Кошелев А., Леонидова М. Българско-руски фразеологичен речник. С.-М., 1974.

Лексические минимумы современного русского языка (под ред. В.Морковкина). М., 1985.

Лексическая основа русского языка. Комплексный учебный словарь. (Под ред. В.Морковкина). М., 1984.

Ожегов С.И. Словарь русского языка. М – всички издания.

Ожегов С.И. Шведова Н.Ю. Толковый словарь русского языка. М., 1999 и др. издания.

Русско-болгарский фразеологический словарь (под ред. С.Влахова). М.-С., 1980.

Русские фразеологизмы. Лингвострановедческий словарь (под ред. Е.Верещагина и В.Костомарова). М., 1990.

Сводный словарь русской лексики в 2-х томах (под ред. д-ра фил. наук Р.П.Рогожниковой). М., 1991.

Словарь образных выражений русского языка (под ред. д-ра фил. наук В.Н.Телия). М., 1995.

Словарь русского языка в четырех томах. АН СССР, М., 1981.

Словарь синонимов русского языка. (Под ред. А.Евгеньева). М., 1975.

Словарь фразеологических синонимов русского языка. (Под ред. д-ра фил. наук В.Жукова). М., 1987.

Толковый словарь русского языка конца ХХ века. Языковые изменения. (Под ред. Г.Н.Скляревской). РАН, Институт лингвистических исследований. Санкт-Петербург, 1998.

Учебный словарь сочетаемости слов русского языка (под ред. П.Н.Денисова, В.В.Морковкина). М., 1978.

Фелицына В., Прохоров Ю. Русские пословицы, поговорки и крылатые выражения. Лингвострановедческий словарь. М., 1979.

Фразеологический словарь русского языка (под ред. А.И.Молоткова), 3-ье изд., М., 1978.

Чобанова Р. Руско-български и Българско-руски речник. ИК “Колибри”, София, 2007.

Чобанова Р. Руско-български и Българско-руски речник (джобен). ИК “Колибри”, София, 2010.

 

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ 

1. http://gramota.ru/spravka/letters/

2. http://www.diclib.com/cgibin/d.cgi?l=ru&page=dicts

3. http://multitran.ru/c/m.exe?a=5&s=searches

2. http://www.classes.ru/allrussian/russiandictionaryOzhegov.htm

3. http://gramma.ru/

4. http://www.shpora07.narod.ru/

5. http://www.ruslang.com/learning_language.shtml

6. http://philology.ru/

 

 

IV. ПРОГРАМА ПО РАЗВИТИЕ НА ПИСМЕНАТА РЕЧ

 

АНОТАЦИЯ

Целта на курса по развитие на писмената реч като част от комплексното обучение по практически руски език е усвояване на нормите на руската ортография и пунктоация, формиране у студентите на правописни навици на базата на съзнателното използване на придобитите знания по фонетика, словообразуване, морфология и синтаксис на съвременния руски език.

Особено внимание се отделя на най-трудните за българските студенти езикови явления, породени от близостта на руския и българския език. Развитието на писмената реч е тясно свързано с програмите по лексика и граматика, като от своя страна спомага за разширяване, затвърдяване и активизиране на знанията по руски език и създаване на практически умения за писмено изразяване.

На тази цел е подчинено и обучението по продуциране на определен тип текстове – преразказ, резюме, анотация, рецензия и есе. Последователността на видовете писмени работи в процеса на обучение отчита нарастващата трудност на изискванията, които се предявяват към определения тип текст.

Преразказът, резюмето и анотацията спомагат за изработване на навици и умения за създаване на писмено изказване с опора на текстов образец в съответствие с неговата композиционна форма, тип, стил на речта и т. н. Рецензията със своята оценъчна част, в която се съдържа отношението на автора на рецензията към проблемите на анализирания текст, подготвя съставянето на самостоятелно писмено изказване. Есето носи творчески характер и предполага умения за самостоятелна, по-задълбочена работа върху зададената тема, способност да се осмислят и спазват границите на темата, да се подберат и систематизират фактите, строго съответстващи на темата и замисъла, точно, логично, ясно и последователно да се изложат собствени мисли и да се даде оценка, като се спазва определената композиционна форма.

Форма на контрол – диктовки след всяка тема и съставяне на определен тип писмени текстове в зависимост от курса на обучение.

СЪДЪРЖАНИЕ

I курс

  1. Правописание гласных в корне

Проверяемые безударные гласные

Непроверяемые безударные гласные

Чередующиеся гласные в корне: -гар-/-гор-, -зар-/-зор-, -кас-/-кос(н)-, -клан-/-клон-,

-лаг-/-лож-, -равн-/-ровн-, -мак-/-мок-, -плав-/-плов-, -раст-/-рос-, -скак-/-скоч-, -твар-/-твор-, -бер-/-бир-, -мер-/-мир-, -стел-/-стил- и др. Чередование -а-(-я-)/-им-, -а-(-я-)/-ин-.

Гласные О и Е после шипящих в корне

Гласные Ы и И после Ц в корне

Употребление буквы Э

Буквы И и Й в начале слова

  1. Правописание согласных в корне

Непроизносимые согласные

Звонкие и глухие согласные

Двойные согласные. Буква Ш. Сочетания СЧ, ЗЧ, ЖЧ, ШЧ, ЗДЧ, СТЧ, звучащие как

Щ. Сочетания ЧН, ШН, ШТ

3. Употребление букв Ъ и Ь

4. Правописание приставок

Приставки на -З- и -С-

Приставки  ПРЕ- и ПРИ-

Приставки О- и У-

Гласные Ы и И после приставок

  1. 5.      Гласные после шипящих и Ц в суффиксах и окончаниях.

 

II курс

  1. Правописание окончаний и суффиксов имен существительных
  2. Правописание окончаний и суффиксов имен прилагательных

3. Правописание окончаний и суффиксов причастий

-НН- и -Н- в прилагательных, причастиях и отглагольных прилагательных

4. Правописание сложных слов

Соединительные гласные О и Е

Сложные слова без соединительных гласных

Сложные существительные

Сложные прилагательные

 

III курс

  1. Правописание местоимений
  2. Правописание окончаний и суффиксов глаголов
  3. Правописание предлогов и союзов
  4. Правописание частиц

Раздельное написание частиц

Дефисное написание частиц

Частицы НЕ и НИ

 

IV курс

  1. Правописание  имен числительных
  2. Правописание наречий

Гласные в конце наречий

Наречия на шипящую

Слитное написание наречий

Дефисное написание наречий

Раздельное написание наречий и наречных выражений

  1. Пунктуация простого предложения

Употребление тире и двоеточия

Знаки препинания при однородных членах предложения

Знаки препинания при обособленных членах предложения

  1. Знаки препинания при словах, грамматически не связанных с членами предложения
  2. Пунктуация сложного предложения.

 

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчина К., Лукич-Ячевска Е. Пособие по развитию письменной речи филологов-русистов. София, 1991

Берзинь, Василева Е., Злачева С. и др. Пособие по орфографии для студентов-русистов. Пловдив, 1987

Лаптева Л.Д., Липовска А. Практикум по пунктуации для студентов-русистов третьего и четвертого курсов заочного отделения. София, 1990

Миловидова И. Проверяем свою грамотность. Тесты. Орфография, пунктуация, стилистика. Москва, 1997

Митев Д, Митева Ц. Практикум по русской орфографии. Шумен: УИ „Епископ Константин преславски”, 2005

Ненкова Т. Русская орфография. Изд. ВЕЛЕС, 2001

Раденкова Е., Манова И. Сборник текстов для изложений. Младшие курсы отделений русской филологии. София, 2002  

Ясинская М.Б. Мастер-диктант. Сборник диктантов с заданиями и ключами. Москва, «Русский язык», 2008

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

http://www.gramota.ru/class/

http://www.alleng.ru/d/rusl/rusl18.htm

http://www.hiedu.ru/ebooks/xbook051/01/index.html

http://lib.rus.ec/b/185271

http://rusyaz.ru/pr/og01.html

http://rucont.ru/efd/64155

 

 

V. ПРОГРАМА ПО УЧЕБЕН ПРЕВОД

(от руски на български / от български на руски)

 

АНОТАЦИЯ

Учебният превод е компонент от комплексната дисциплина Практически курс по руски език за студентите от специалностите Руска филология, Български език и руски език, Руски език и западен език, Приложна лингвистика (руски като втори чужд език) и Лингвистика с маркетинг от II, III и IV курс редовно и задочно обучение.

Преводът е двупосочен – от руски на български и от български на руски език. Целта е да се упражнява лексико-граматичния материал чрез съпоставяне на лексикалните, морфологични, синтактични, стилистични и фразеологични единици в двата езика, да се овладяват трудните езикови структури и да се задълбочават познанията на студентите по руски език при конкретната им употреба в свързан текст. Акцентът е поставен върху разграничаването на симетричните структури в двата близкородствени езика, които могат  да доведат до грешки, и върху посочването на междуезиковата асиметрия на всички езикови равнища: фонетично, семантично, словообразувателно, синтактично.

Работата по превод на свързан текст формира езикова компетентност и развива умения да се избира най-подходящата словоформа за даден контекст с оглед на значението, стиловия регистър и експресивността.

Изборът на текстове е по преценка на преподавателя и обикновено се опира на лексикалните теми, разглеждани в дадения курс, като се съобразява и с изучавания на дадения етап граматичен материал.

По време на занятията се обръща внимание на омонимията (така наречените „лъжливи приятели на преводача”), синонимията и антонимията, граматичната и лексикална съчетаемост. За тази цел към текстовете (които са адаптирани) се разработват упражнения, включващи илюстрации на подходите при превод на полисемични единици, устойчиви словосъчетания и фразеология, реалии и оказионализми, безеквивалентна лексика. Особено внимание се обръща на трудностите, породени от граматичната асиметрия в двата родствени езика: предложно-падежни връзки; причастия и деепричастия; изразяване на определеност/неопределеност; лични и безлични конструкции.

 

СБОРНИЦИ

Пособие по переводу. Пловдив, 2001.

Пособие по учебному переводу. Шумен, 1998.

Учебное пособие по переводу (1 часть). В.Търново, 1995.

Произведения на съвременни български и руски писатели.

Материали от печатни и електронни издания.

Публикации от Интернет сайтове.

 

VI. ПРОГРАМА ПО ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА

 

АНОТАЦИЯ

Целта на курса по практическа граматика на руския език включва както теоретични познания за граматичната система на руския език, така и изграждането на практически умения и навици за използване на граматичните форми и конструкции в речта.

Граматичният материал е разпределен по теми като следва общоприетата класификация на частите на речта и особеностите на родния език. Специално внимание се отделя на тези езикови явления, които представляват особена трудност за носителите на българския език.

След приключване на всяка основна тема (части на речта, граматични категории) задължително се провежда контролен тест.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

I курс

  1. 1.      Имя существительное. Разряды имен существительных.

Род и число имен существительных.

Склонение имен существительных. Варианты падежных окончаний.

Падеж имен существительных. Именительный падеж – значения и функции в

предложении.

Родительный падеж. Родительный приименный (принадлежности, отношения,

отрицания, определительный, качественной оценки, носителя признака, объекта, субъекта, меры, совокупности, количества, сравнения). Родительный приглагольный (отрицания, части целого, достижения цели, удаления, даты).

Предложное употребление родительного падежа.

Дательный падеж. Дательный приглагольный (объекта, субъекта). Дательный

приименный.

Предложное употребление дательного падежа.

Винительный падеж прямого объекта: меры, количества, времени, пространства,

стоимости и веса. Винительный падеж в безличных предложениях.

Предложное употребление винительного падежа.

Творительный падеж. Творительный приглагольный (орудия действия,

содержания, производителя действия, обстоятельства, творительный предикативный, творительный признака). Творительный приименный.

Предложное употребление творительного падежа.

Предложный падеж (косвенного объекта, обстоятельства, определения).

Предлоги. Предлоги, употребляющиеся с одним, двумя, тремя падежами.

 

II курс

  1. 1.      Обзор падежной и падежно-предложной системы.
  2. 2.      Прилагательное имя. Разряды имен прилагательных.

Склонение имен прилагательных. Согласование с существительными.

Полные и краткие формы прилагательных.

Степени сравнения прилагательных.

  1. 3.      Глагол. Инфинитив глагола. Употребление инфинитива.

Спряжение глагола. Личные и безличные глаголы.

Время глагола. Образование и употребление форм настоящего, будущего и

прошедшего времени.

Вид глагола. Особенности образования видов глагола. Образование видовых пар

глагола.

Залог глагола. Переходные и непереходные глаголы. Возвратные глаголы.

Расхождения в способах выражения возвратности в русском и болгарском языках.

Повелительное наклонение глагола. Образование и употребление форм

повелительного наклонения. Формы повелительного наклонения с отрицанием. Формы глагола, употребляющиеся в значении повелительного наклонения.

Сослагательное наклонение. Образование и употребление форм сослагательного

наклонения.

Глагольные приставки. Соотношение с предлогами.

 

III курс

  1. 1.      Глаголы движения. Видовые различия в глаголах движения.

Употребление глаголов движения с приставками.

  1. 2.      Причастие. Грамматические категории причастий. Причастие и глагол (вид, залог, время, управление). Причастие и прилагательное (род, число, падеж, согласование).

Образование и употребление действительных причастий.

Образование и употребление страдательных причастий.

Причастный оборот. Действительный и страдательный обороты речи (структура,

согласование с существительными, трансформация, употребление).

  1. 3.      Деепричастие. Грамматические категории деепричастий. Образование и употребление деепричастий.

Деепричастный оборот

  1. 4.      Местоимение. Разряды местоимений. Грамматические категории и употребление.

Личные и возвратные местоимения.

Притяжательные местоимения.

Указательные местоимения.

Определительные местоимения.

Вопросительно-относительные местоимения.

Отрицательные местоимения.

Неопределенные местоимения.

 

IV курс

  1. 1.      Имя числительное. Количественные числительные – морфологические и синтаксические особенности, употребление, согласование глагола-сказуемого с подлежащими, выраженными количественно-именным сочетанием.

Порядковые числительные – образование и употребление.

Собирательные числительные – особенности употребления.

  1. 2.      Наречие. Разряды наречий по значению. Предикативные наречия. Образование наречий. Степени сравнения наречий.
  2. 3.      Особенности употребления отдельных синтаксических конструкций.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Атанасова И. Корректировочный курс русского языка (Грамматический аспект). Пособие-справочник. Первая часть.  Faber, 2001

Атанасова И. Корректировочный курс русского языка (Грамматический аспект). Пособие-справочник. Вторая часть.  Велико-Тырново, 2005

Атанасова И. Практическая морфология русского языка. Пособие-справочник. Велико-Тырново, 2011

Атанасова И, Ганчева М, Пенева Н. Учебник русского языка для студентов-русистов

I – II курсов. Велико-Тырново: Университетское издательство имени святых Кирилла и Мефодия, 2006

Вишняков С.А. Русский язык как иностранный (для среднего и продвинутого этапов обучения). Москва, 2001

Дилевски Н. Руска граматика. София, 1985

Димитрова С. Кратка руска граматика. София, 1997

Злачева-Кондрашова С. Пособие с упражнениями по практической грамматике русского языка (прилагательное, числительное, местоимение). Пловдив, 1984

Краткая русская грамматика. Под ред. Н. Шведовой, В. Лопатина. Москва, 1989

Милославский И.Г. Краткая практическая грамматика русского языка. Издательство: КД Либроком. Москва, 2010

Митев Д., Митева Ц. Грамматика русского языка в образцах и справочных перечнях (Морфология). Шумен, 1996

Митева Ц. Сборник упражнений по практической грамматике русского языка. Шумен, 1994

Пехливанова К., Лебедева М. Грамматика русского языка в иллюстрациях. Изд. 5-е, испр. и доп. «Русский язык», Москва, 1990

Пулькина И.М., Захова-Некрасова Е.Б. Русский язык: Практическая грамматика с упражнениями. Издательство: Русский язык, Москва, 2000